Да разпериш криле

By 09.04.2021Блог

Днес ще ви разкажа една история, която ме мотивира и ми дава сили да следвам целите си… Това е историята на Стефания.

 

Тя вече е на 8 и е ученичка в първи клас. Синеокото момиченце е едно от децата, с работих до скоро по Програма ‘’Ранна детска интервенция’’. Нейната майка Татяна ни потърси в момент, в който имаше нужда от емоционална подкрепа за себе си и от насърчаване развитието на детето.

 

Стефания била недоносено бебе, чиито проблеми започнали веднага след раждането – лекарите установили заболяване на щитовидната жлеза.

 

Диагнозата, медицинските термини, прегледите, изследванията и непрекъснатите консултации със специалисти притеснили и объркали младата майка. Страхувала се, че не може да се справи с отглеждането на детето и специфичните му нужди, сама без подкрепата на бащата, с който се разделили малко след раждането.

 

Нямала финансови средства за адаптирано мляко и хранела детето с кисело мляко. На няколкомесечна възраст Стефания се разболяла и била приета в болница. На медицинските специалисти им направило впечатление, освен липсата на подходяща за възрастта на бебето храна, и неувереността на младата майка в грижите за него, страхът й, че не може да се справи материално и финансово,  и я посъветвали да остави  детето в институция, докато си стъпи на краката.

 

Казали й, че там то ще получи добра грижа и адекватно за заболяването на щитовидната жлеза лечение. Татяна нямала друг избор, и така Стефания се озовала в  Дом за медико-социални грижи, в който престояла година и половина.

Майката успяла да си намери работа, поела живота в ръцете си и взела детето обратно у дома.

 

Когато дойде в ЦОП ‘’Света София”, освен за детето, което имаше трудности в развитието, Таня търсеше помощ и за себе си. Дълбоко в душата си чувстваше вина, че е оставила бебето си, макар и временно за отглеждане в социално заведение.

 

Днес тя смята, че освен диагнозата, и престоят в институция се е отразил негативно върху развитието на Стефания. Казва, че за детето най-важна е майчината обич и топлина.

 

Таня се нуждаеше от съпричастност и разбиране…Имаше нужда да изговори всичко, което й тежи.

 

Работих много с нея и тя вече знае, че животът не е последователност от велики и героични постъпки, а пътят към успеха е низ от малки стъпки. Успокои се когато разбра, че никой не я съди, а напротив –  стараем се да изведем на преден план силните й качества и да заложим на тях.

 

Насърчих Таня да вярва в себе си и в детето си. Акцентирах върху ресурсите на семейството и какво е способно да постигне то, върху засилване на неговия потенциал, индивидуалните възможности и силни страни.

 

Когато постъпи в програма ‘’Ранна детска интервенция’’ Стефания беше на 5 години. Имаше трудности с говора, не артикулираше добре, затрудняваше се във фините двигателни действия с пръстите на ръцете – да нанизва мъниста на връзка, да вгнездява форми, да рисува, не познаваше цветовете, не се концентрираше за по-дълъг период от време върху задача.

Беше много активна двигателно и не заставаше на едно място.

 

Направих оценка на развитието на детето, заедно с майката изготвихме индивидуален план за услуги на семейството, в който заложихме цели и задачи в ключовите области на развитие, в които детето се нуждаеше от подпомагане, за да развие уменията си.

 

Слухът на Стефания не беше изследван. Консултирахме я с медицински специалисти, които направиха Аудиограма и установиха невросензорна загуба на слуха, от която е възможно да идва неясното разбиране на речта и трудностите при говора. Консултирах майката и за закупуване на слухов апарат, помогнах и да се срещне с допълнителни специалисти – логопед, психолог, семеен консултант. Помогнах за записване на детето в детска градина, осигурихме ресурсно подпомагане.

 

Радвам се, че в резултат на усилията ни Стефания вече задържа вниманието си, концентрира са върху поставена задача за по-дълъг период от време, активният й речник стана по-богат, започна да  се изразява по-добре, да рисува картини с детайли, да изрязва с ножица, да апликира, фините двигателни умения станаха по-усъвършенствани, започна да пише букви и цифри…

 

Когато дойде време за тръгване в първи клас, насочих семейството и записахме Стефания в специализирано училище за деца с увреден слух.

 

Макар, че вече не работя пряко с детето, продължаваме да поддържаме контакт с майка й, според която Стефания се чувства много добре в училището, адаптирала се е успешно в новата учебна среда, справя се с учебния материал и има приятели, с които играе и се забавлява.

 

Най-голямото удовлетворение за мен, освен напредъка на Стефани е оценката на нейната майка. „Нищо не може да измери Вашата подкрепа и позитивното подпомагане в точния момент…“, споделя Таня.

 

Всяко пътуване започва с една първа стъпка, но след това трябва да направиш и втора, и трета, и колкото е необходимо, за да достигнеш целта си.

 

 

От работата на щитовидната жлеза зависи производителността на функциите на различни органи – сърце, черва, бъбреци и други. Хормонът произвеждан от жлезата, играе водеща роля в растежа и развитието на тялото на детето. Под негово влияние се формират двигателната система, половите органи, нервната и дихателната система. От баланса на хормони зависят мозъчните функции, съня, поведенческите процеси.

По време на неправилната работа на жлезата могат да се развият патологични състояния, включително изоставане във физическото и психическото развитие на детето.

 

Рая Цветанова

старши специалист Ранна интервенция

ЦОП ‘’Св. София”