Category

Блог

щастлива история

Да разпериш криле

By | Блог | No Comments

Днес ще ви разкажа една история, която ме мотивира и ми дава сили да следвам целите си… Това е историята на Стефания.   Тя вече е на 8 и е ученичка в първи клас. Синеокото момиченце е едно от децата, с работих до скоро по Програма ‘’Ранна детска интервенция’’. Нейната майка Татяна ни потърси в момент, в който имаше нужда от емоционална подкрепа за себе си и от насърчаване развитието на детето.   Стефания била недоносено бебе, чиито проблеми започнали веднага след раждането – лекарите установили заболяване на щитовидната жлеза.   Диагнозата, медицинските термини, прегледите, изследванията и непрекъснатите консултации със специалисти притеснили и объркали младата майка. Страхувала се, че не може да се справи с отглеждането на детето и специфичните му нужди, сама без подкрепата на бащата, с който се разделили малко след раждането.   Нямала финансови средства за адаптирано мляко и хранела детето с кисело мляко. На няколкомесечна възраст Стефания се разболяла и била приета в болница. На медицинските специалисти им направило впечатление, освен липсата на подходяща за възрастта на бебето храна, и неувереността на младата майка в грижите за него, страхът й, че не може да се справи материално и финансово,  и я посъветвали да остави  детето в институция, докато си стъпи на краката.   Казали й, че там то ще получи добра грижа и адекватно за заболяването на щитовидната жлеза лечение. Татяна нямала друг избор, и така Стефания се озовала в  Дом за медико-социални грижи, в който престояла година и половина. Майката успяла да си намери работа, поела живота в ръцете си и взела детето обратно у дома.   Когато дойде в ЦОП ‘’Света София”, освен за детето, което имаше трудности в развитието, Таня търсеше помощ и за себе си. Дълбоко в душата си чувстваше вина, че е оставила бебето си, макар и временно за отглеждане в социално заведение.   Днес тя смята, че освен диагнозата, и престоят в институция се е отразил негативно върху развитието на Стефания. Казва, че за детето най-важна е майчината обич и топлина.   Таня се нуждаеше от съпричастност и разбиране…Имаше нужда да изговори всичко, което й тежи.   Работих много с нея и тя вече знае, че животът не е последователност от велики и героични постъпки, а пътят към успеха е низ от малки стъпки. Успокои се когато разбра, че никой не я съди, а напротив –  стараем се да изведем на преден план силните й качества и да заложим на тях.   Насърчих Таня да вярва в себе си и в детето си. Акцентирах върху ресурсите на семейството и какво е способно да постигне то, върху засилване на неговия потенциал, индивидуалните възможности и силни страни.   Когато постъпи в програма ‘’Ранна детска интервенция’’ Стефания беше на 5 години. Имаше трудности с говора, не артикулираше добре, затрудняваше се във фините двигателни действия с пръстите на ръцете – да нанизва мъниста на връзка, да вгнездява форми, да рисува, не познаваше цветовете, не се концентрираше за по-дълъг период от време върху задача. Беше много активна двигателно и не заставаше на едно място.   Направих оценка на развитието на детето, заедно с майката изготвихме индивидуален план за услуги на семейството, в който заложихме цели и задачи в ключовите области на развитие, в които детето се нуждаеше от подпомагане, за да развие уменията си.   Слухът на Стефания не беше изследван. Консултирахме я с медицински специалисти, които направиха Аудиограма и установиха невросензорна загуба на слуха, от която е възможно да идва неясното разбиране на речта и трудностите при говора. Консултирах майката и за закупуване на слухов апарат, помогнах и да се срещне с допълнителни специалисти – логопед, психолог, семеен консултант. Помогнах за записване на детето в детска градина, осигурихме ресурсно подпомагане.   Радвам се, че в резултат на усилията ни Стефания вече задържа вниманието си, концентрира са върху поставена задача за по-дълъг период от време, активният й речник стана по-богат, започна да  се изразява по-добре, да рисува картини с детайли, да изрязва с ножица, да апликира, фините двигателни умения станаха по-усъвършенствани, започна да пише букви и цифри…   Когато дойде време за тръгване в първи клас, насочих семейството и записахме Стефания в специализирано училище за деца с увреден слух.   Макар, че вече не работя пряко с детето, продължаваме да поддържаме контакт с майка й, според която Стефания се чувства много добре в училището, адаптирала се е успешно в новата учебна среда, справя се с учебния материал и има приятели, с които играе и се забавлява.   Най-голямото удовлетворение за мен, освен напредъка на Стефани е оценката на нейната майка. „Нищо не може да измери Вашата подкрепа и позитивното подпомагане в точния момент…“, споделя Таня.   Всяко пътуване започва с една първа стъпка, но след това трябва да направиш и втора, и трета, и колкото е необходимо, за да достигнеш целта си.     От работата на щитовидната жлеза зависи производителността на функциите на различни органи – сърце, черва, бъбреци и други. Хормонът произвеждан от жлезата, играе водеща роля в растежа и развитието на тялото на детето. Под негово влияние се формират двигателната система, половите органи, нервната и дихателната система. От баланса на хормони зависят мозъчните функции, съня, поведенческите процеси. По време на неправилната работа на жлезата могат да се развият патологични състояния, включително изоставане във физическото и психическото развитие на детето.   Рая Цветанова старши специалист Ранна интервенция ЦОП ‘’Св….

Read More

Тонка Блажева – приемна майка с голямo сърце

By | Блог | No Comments

Има хора, които имат толкова много обич в себе си, че единствения начин, по който могат да живеят, е като я раздават безусловно на тези, които я нямат. Една от тези хора е Тонка Блажева – жената с голямо сърце, дарила с грижи и нежност вече седем осиновени деца.   Тонка е приемен родител от 8 години и е приела за своя мисия да дарява с уют и топлина в своя дом деца, изоставени от своите родители. За всички тези години през нейната къща са преминали седем прекрасни деца, които вече имат своите истински семейства и растат при мама и татко.   Последното от тях е Калин, който преди седмица каза довиждане на приемната си майка и беше поет в обятията на своите осиновители.     Тонка пое грижите за Калин през лятото на 2019 г. Тогава, едва 5-месечното бебе, той бе прекарал първите месеци от живота си в болнична стая без майчина ласка. Калин откри семейния уют и обичта в семейството на Тонка, което го прие като свое дете, и той бързо започна да расте и да се развива. Заедно преминаха през много трудности и препятствия. Но силната емоционална връзка между тях, сигурността на семейство, любов и закрилата, които получаваше, му помогнаха да преодолее трудностите и да се превърне в прекрасно двегодишно момченце.   А през това време Тонка изпълни още една своя мисия – да подготви детето и да му даде надежда, че ще намери своите мама и татко. И това се случи.   Преди няколко месеца, с подкрепата на своята приемна майка, Калин срещна за първи път осиновителите си. Получил толкова много любов и грижа от приемното семейство и готов да получи още, той бързо и с лекота са привърза към своите бъдещи мама и татко. Миналата седмица заедно с тях пое към новия си живот.   С пожелания да е най-щастливото дете, го изпрати Тонка. Разбира се, раздялата с Калин беше съпътствана от много сълзи и прегръдки, на какво по-хубаво от това да знаеш, че си помогнал на едно дете да порасне в добра и сигурна семейна среда и да открие своето семейство.   Вижте повече за приемната грижа…

Read More

Семейството на кафявите мечки

By | Блог | No Comments

Имало едно време двойка кафяви мечки. Те живеели щастливо в бърлогата си в гората и много се обичали. Един ден мечката казала на мечока:    – В коремчето ми и в сърцето ми расте мъничко меченце!    Мечокът много се зарадвал, а скоро усетил, че меченцето расте и в неговото сърце.    Минало време и дошъл денят, в който малкото мече се родило и излязло от коремчето на мама. Мама Меца и Татко Мечок не можели да спрат да се усмихват, толкова били щастливи. Меченцето растяло бързо, а времето му минавало в игри с горските животни, много сън и вкусните манджички на Татко Мечок.   Една сутрин Мама Меца седнала на дивана с Татко Мечок и малкото мече, защото искала да им каже нещо:    – Мили мои, имам прекрасна новина – в сърцето ми расте още едно мече!    Татко Мечок отново преливал от радост и веднага усетил, че меченцето расте и в неговото сърце. Малкото меченце се зарадвало, че ще има друго дете вкъщи, с което да играе, но било малко объркано, защото не разбирало как точно ще се появи това меченце. Затова мама му обяснила:    – Всяко мече расте едновременно в едно коремче и в сърцата на родителите си. Понякога се случва да расте в коремчето на друга мечка и затова трябва родителите му да го намерят, за да бъдат заедно.    Мечето помислило, но пак не му било ясно:    – А то как ще е сигурно, че вие сте неговите родители?  – Нали познаваш Мама Котка и двете малки зайчета, които дойдоха да живеят на нашата улица?  – Да, разбира се!  – А как разбра, че тя им е майка?  – Е, много лесно – тя ги обича, грижи се за тях, прегръща ги и понякога малко им се кара, когато не я слушат, както правите и ти и Татко.  – Точно така и нашето малко меченце ще знае, че ние сме му родители – защото го обичаме безкрайно и искаме да е добре.      Меченцето се успокоило и вече нямало търпение да си имат бебе мече, с което да играе и което да учи на нови неща. Татко Мечок търсел меченцето из гората, но не можел да го намери. Един ден видял чучулигата и я помолил да му помогне:    – Здравей! Моля те, имам нужда от помощ!  – Здравей, Мечо, какво има?  – Ще имаме още едно меченце, то вече е пораснало в сърцата ни, но не мога да го намеря, гората е прекалено голяма! Много ми е мъчно! А ти си птица, можеш да литнеш високо с крилете си и да видиш цялата гора. Ще ми помогнеш ли да го потърся?  – Разбира се, с радост ще ти помогна да намериш детето си!  Чучулигата литнала чак до облаците и започнала да оглежда гората. След малко слязла обратно при Мечока.  – Мечо, открих го! Едно семейство лисици се грижи за него, докато го намерят родителите му!    Мама и Татко Мечок хукнали към къщата на лисиците, където намерили най-накрая своето меченце. Благодарили на лисиците, че толкова хубаво са го гледали, но вече било време то да бъде със своето собствено семейство. Прибрали се вкъщи и четиримата заживели още по-щастливо от преди. Двете мечета играели по цял ден заедно, обичали се много и все се смеели.   Един ден обаче направили голяма беля и преди да ги хванат мама и тати, се уплашили – ами ако те им се разсърдят и вече не ги обичат и не ги искат?    Били готови да се разплачат, но родителите им дошли и веднага ги успокоили:    – Това не може да се случи, вие сте нашите деца! Когато бебето мече се роди, коремчето, в което е израснало, отново става малко. Но сърцата на родителите, в които също е растяло, остават големи. Така че нашите сърца винаги ще са големи колкото две мечета и ние винаги ще ви обичаме! А и всеки прави бели понякога, дори родителите!    сем. Яневи  Февруари 2021 г. …

Read More

Иван и Лилия – силата на общуването

By | Блог | No Comments

Днес ще ви разкажем историята на седемгодишният Иван и неговата майка Лилия. Момченцето е желано и чакано дете – ражда се от втора, нормално протекла бременност. То живее в гр. Пловдив с двамата си родители и своя по-голям брат.   Трудността при изговарянето на определени звукове и болка в стъпалата на малкия Иван, обаче се оказват голяма пречка той да общува пълноценно с околните. След години работа от страна на специалисти логопеди и ортопеди, няма подобрение в състоянието на детето. Не след дълго, Лилия научава за нас – фондация „За Нашите Деца“, от социалните мрежи и препоръки на познати родители. Тя взима решението да се свърже по телефона с експертът Атанаска Тонева, като в последствие идва на място за консултация в офиса ни.    Майката на Иван е учителка и има сериозни здравословни проблеми – алергична астма, диабет, диабетна полиневропатия. През лятото на 2020та година е претърпяла операция на ръката – срязани сухожилия и нерви на дясната ръка. Така поради невъзможност за справяне със ситуацията у дома, тя търси нашата помощ.    Работата със семейството стартира с изготвянето на комплексна индивидуална оценка за Иван. Осъществена е среща с логопед, след която е финализиран и план за логопедични услуги. В хода на работата се установи нужда от рехабилитация с кинезитерапевт за справяне с проблемите при стъпване на детето.    Към настоящият момент момченцето редовно се среща с нашите специалисти, като всички ние сме в постоянна координация помежду си.   В рамките на само няколко месеца има напредък в говорното развитие на Иван – той различава повече звуци, като вече е поставени са звуци „Ц“ и „К“.  Лилия сподели, че промяната в говора на нейния син е голяма. Ученикът вече не се притеснява да говори и е много по–спокоен в общуването си с хора. Майката споделя, че е много щастлива от промените, които вижда в момчето.   Каква по-голяма радост за един родител от това да вижда напредък в развитието на своето дете? …

Read More

Анита и Никол – бъдещето е пред нас

By | Блог | No Comments

Днес ще ви разкажем историята на Никол и Анита. Пътищата на фондация „За нашите деца“ и майката Анита се пресякоха през изминалата 2020-та година.   Работата ни с нея за укрепване на родителските умения, повишаване на увереността и силите й за справяне с родителството дойде като резултат от съвместните ни усилия с друго семейство, част от нашата програма „Семейна подкрепа“.     Първата среща на Габриела Тодорова – експерт от организацията с майката беше през ноември. Тогава Анита е едва на 18 години. Момиче  надарено с природна интелигентност и естествено влечение към медицината.     Тя и бащата на Никол се разделят няколко месеца по-рано, когато той споделя, че си е намерил нова партньорка. Младата жена е била уверена, че е намерила човека на живота си, ето защо след тези новини тя остава без подкрепата на своя партньор, съкрушена с още 3 месеца до края на своята бременност. Минава доста време докато се съвземе. До ден днешен тя изпитва съмнения в себе си, но успява всеки ден, гледайки в очите на 8-месечната си дъщеря, да намери нов смисъл за предстоящия ден.     Когато бебето се ражда, Анита преобръща живота си, напук на бившия си вече приятел. Родилката намира опора в майка си Вили, брат си Дарин и съпругата му Анелия. Именно те са семейството, което като част от нашата програма за семейна подкрепа, успя да ни насочи към проблемите на момичето.     Всички те заедно присъстват на срещите с нашите експерти. Младите майки – Анита и Анелия се допълват взаимно, давайки си опора. Двете са със сходни съдби и не спират да си помагат в отглеждането на малките дъщери.    Никол е момиченце на по-малко от годинка. Тя често боледува, но е будно и енергично дете, жадно да изследва света около себе си. Анита успява да даде на дъщеричката си много любов и грижи. Стимулира детето да прави своите първи крачки, храни го с подходяща храна, чете му книжки… и тайничко се надява Симон (бащата и нейната голяма любов) отново да потърси нея, или поне дъщеря си.    Макар и недовършила своето образование, майката (има желание да се запише във вечерно училище след като Никол започне да посещава детско заведение), проявява интерес към медицината.   Самата тя често влиза заедно с експерта на фондация „За нашите деца“ в аптеката и успява да обясни състоянието на детето си с терминология и в детайл. Анита успява много умело да дава лекарствата на момиченцето си по точните предписания на лекарите и разбира точното му състояние като същински медик.     Габриела в лицето на неин социален консултант, разпознава в нея потенциала и се опитва да я насочи в правилна посока за завършване на образование. След подходяща шлифовка, младата майка може да се превърне в достоен за поклон лекар.    Семейството обаче, едва свързва двата края… Ето защо ние от Фондацията си поставяме за мисия да помогнем с каквото е необходимо, за да осигурим щастието на Анита и Никол. Освен с материална подкрепа (програмата за спешна семейна подкрепа), помагаме на семейството в изграждането на правилни родителски умения, напътствия в грижите към бебетата и отношенията им с партньори.    От началото на 2020та година, обучихме и подкрепихме 64 семейства. Нашата подкрепа към семействата, жадуващи да даряват обич, е възможна благодарение на партньорството ни с The Human Safety Net – глобалната инициатива на Дженерали, целяща да отключи потенциала на хората и да подпомогне деца в уязвимо състояние. …

Read More
щастлива история: Историята на Даниела и Петър – пътят към разбирането

Историята на Даниела и Петър – пътят към разбирането

By | Блог | No Comments

Днес ще ви разкажем историята на Даниела и Петър.    Даниела е на 50 години и работи на две места – в отделения за спешна медицинска помощ. От епидемията насам е една от сестрите на първа линия, които поемат дежурства в COVID-19 отделение. Тя потърси подкрепата ни през лятото на 2020та година, защото беше силно разтревожена за своето осиновено дете, Петър на 7г., на който му предстоеше да влезе в 1 клас само след месец.     Дани винаги е искала да има дете, но така и не е намерила подходящ партньор, с който да създаде семейство. Ето защо преди пет години взима решение да осинови като единствен родител. Така след почти две години чакане, съдбата я среща с Петър – момченце със силно увреден слух, което почти не може да говори.     Скоро след осиновяването, детето е подложено на необходимото лечение и започва отново да чува добре, научава се и да говори. Трудностите около овладяването на поведението му обаче започват да ескалират – противопоставя се на възрастните, излиза тайно от вкъщи, проявява агресия, не спазва правила и не зачита авторитети.   Родителите на Даниела не успяват да й окажат необходимата подкрепа – бабата е в тежко здравословно състояние, а дядото се държи изключително строго с Петър. Малко преди началото на учебната година, здравословното състояние на дядото рязко се влошава и той внезапно почива.     Така ролята на нашите експерти Маргарита Халачлийска и Петя Яначкова стана още по-ключова за справяне с трудностите на семейството. Дани имаше нужда от повече емоционална подкрепа, а Пепи от пространство, за да изрази гнева си срещу загубата. Смъртта на дядо му имаше ефект върху него, той започна да се отнася много по-добре със своята баба.       След тръгването му на училище обаче, трудностите станаха още повече, а ангажираността на майката в работа, ежедневните мисли за дома, умората и притесненията около поведението на детето не влияеха добре на взаимоотношенията в семейството. Често в работата с осиновители и кандидат-осиновители разговаряме за психологическата възраст на детето – то може да има емоционални потребности, характерни за по-ранна възраст, които има нужда да бъдат разбрани и задоволени.    Така подкрепихме Даниела в разпознаването на емоционалните реакции на детето и напасването й към тях. Петър имаше нужда от потвърждение, че тя го обича и че ще остане негова майка, затова „проверяваше“ дали ще бъде отхвърлен като правеше различни пакости и се държеше провокативно.    Постепенно опитите на майката да овладее трудностите в поведението на детето през забележки се превърнаха в старание то да бъде разбрано. Това укрепи връзката между двамата. Даниела от своя страна защитаваше повече своя син пред учители, обясняваше поведението му и оказваше по-силна подкрепа на детето по подходящ за него начин.   Работата на нашия специалист продължи в посока активизиране на ресурсите в семейството и общността. С допълнителната помощ на близки и познати, детето започна да напредва с материала в училище, бабата имаше възможност да се справи със загубата на своя съпруг, а майката усети, че може да разчита на хората около нея.       Основно притеснение за Даниела беше как синът й ще се впише в образователната система. Ние подкрепихме майката да премести момченцето в училище, където има възможност да стане част от по-малка паралелка и да получава индивидуално внимание. За първия учебен ден подарихме на Пепи раничка, на която той много се зарадва.    Семейството продължава да получава подкрепа от нашите специалисти при нужда от консултации. …

Read More

Малката Мая в прегръдките на Лили Маринова

By | Блог | No Comments

Вратите на дома на приемен родител Лили Маринова отново се отвориха за дете в нужда. Започнала живота си от център за настаняване, 3-месечната Мая от днес вече е в топлите прегръдки на приемната майка, от която ще получи всичко необходимо – обич, грижа и внимание.    Лили Маринова е приемна майка, доказала се като прекрасен родител в грижата за децата в риск. За нея посрещането на нуждите за деца от 0-3-годишна възраст е истинско призвание и професия. През дома й са преминали вече 11 деца, които в най-тежкия момент от живота си, са имали възможността да попаднат в нейния уютен дом, да бъдат обичани и в същото време плавно и внимателно подготвени за предстоящата промяна в живота им – връщане към своето родно семейство или осиновяване.    Ние, от фондация “За Нашите Деца” сме щастливи, че вече 9 години имаме възможност да работим и подкрепяме Лили в нейното начинание, а именно: осигуряване на дом и щастие за всяко дете в нужда!     Ако искаш и ти да помогнеш на децата, нуждаещи се от временен дом, не се колебай, а кандидатствай тук: https://www.detebg.org/bg/stani-priemen-roditel/.  …

Read More
бебшка ръчика_историята на Калин

Малкият Калин и семейство Узунови

By | Блог | No Comments

Приемно семейство даде топлина и грижа на изоставено невръстно момченце. Само месец след като изпратиха при неговите осиновители Динко, детето на което помогнаха да преодолее дефицитите от изоставането си, семейство Узунови посрещна в дома си Калин – чаровно малко момченце на година и половина, изоставено от родната си майка. Часове, след като родната му майка го завела в отдел “Закрила на детето” и заявила своята невъзможност към момента да се грижи за него, те отвориха вратите на дома си, прегърнаха и дадоха сигурност на  детето.   В края на деня до нас достигна информация, че е необходимо спешно настаняване в подкрепяно от нас приемно семейство. Реагирахме веднага, защото за нас най-важно е нито едно дете, нито един ден да не живее без семейство.     Юлиана Узунова има опит с  деца, лишени от родителска грижа, а Калин е петото дете, на което тя и съпругът й ще дадат сигурност, топлина и обич, докато се намери постоянно решение за него. Вярваме, че с нашата помощ и с подкрепата, енергичността, професионализма и голямото сърце на приемната майка Юлиана Узунова, Калин ще расте в сигурна семейна среда докато е необходимо. А ние им пожелаваме здраве, успешно адаптиране и  безгрижни дни!   През миналата година 7 от децата, за които се грижиха подкрепяните от фондацията 23 приемни семейства, намериха своето ново истинско семейство и вече растат обградени от любовта и топлината на мама и…

Read More

Дима и нейното борбено семейство

By | Блог | No Comments

Днес ще ви разкажем историята на Валя и Дидо от Сливен и техните четири деца – три в училищна възраст и едно в предучилищна. Поради липса на работа и постоянно жилище, семейството живее под наем в пловдивско село, където се изхранва чрез дърводобив. С тях живеят и родителите на Дидо. Те помагат в отглеждането на четирите деца, докато Валя и Дидо работят в местното горско стопанство.   Когато Валя забременява непланирано, семейството е изправено пред страха от загубата на постоянни доходи и е убедено, че не желае детето, тъй като не може да се грижи за него. Останалите деца са вече големи и самостоятелни, учат и помагат в домакинството, а Валя работи наравно с мъжете в дърводобива. Ето защо двойката взима решението да остави детето за осиновяване при раждането, поради липса на подкрепа и разбиране от родителите на Дидо.   Пътищата ни с Валя и семейството й се пресякоха, когато получихме сигнал от д-р Диана Аргирова, началник отделение Неонатология към УМБАЛ Пловдив за намерението на майката да изостави своето новородено. Както при всеки подобен сигнал, нашата реакция и намеса е в рамките на няколко часа. Специалист от екипа ни проведе среща с Валя в болницата, за да разбере причините за решението и да предложи адекватни мерки за подкрепа. Валя е останала в болницата по-дълго, поради усложнение след раждането,  но през цялото това време бебето е останало неотлъчно до нея. То няма име, но Валя го кърми и полага грижи за малкото момиченце, което е с тежка жълтеница.   От разговора става ясно, че Валя е много привързана към детето си. Осъзнава, че липсата на подкрепа от страна на родителите на мъжа й е основната причина за взетото от нея решение. Майката е разтревожена, защото при грижите за новороденото, доходите от нейната дневна надница няма да ги има, което ще разклати финансовата стабилност на семейството. Нашият експерт проведе разговор и с бащата на момиченцето. Разказа му, че Валя вече седмица се грижи за бебето, кърми го и е силно привързана към него. Дидо бързо осъзнава, че бебето трябва да остане при тях. Следваща стъпка беше провеждането на телефонен разговор между мъжа и роднините, които споделиха, че ще подкрепят двойката и няма да оставят момиченцето без грижа.   За да имат спокойствие Валя и семейството й, фондация „За Нашите Деца“ им предостави пакет за новородено с всичко необходимо за детето, което вече има прекрасното име Дима – кръстено на своя баща, който подкрепи съпругата си. Семейството е включено и в програмата ни за „Спешна семейна подкрепа“, която им осигурява материална подкрепа под формата на хранителни продукти от първа необходимост. По този начин, ние от Фондацията дадохме на Валя и Дидо време и възможност да преразгледат приоритетите си, както и на всички в семейството активно да помогнат на родилката да се възстанови и да поеме грижи за дома и домакинството.   Нашата подкрепата към семейството не приключва с предоставянето на изброената помощ. Поради по-отдалеченото им място на живеене, нашият експерт ги свърза със социална услуга по местоживеене. Така Дима ще расте в сигурна и сплотена семейна среда, подкрепяна от специалисти, които ще помагат на родителите да са по-уверени в грижите към петте си деца.   Валя и Дидо и техните деца, както и много други като тях, ще бъдат фокус на нашата подкрепа в Комплекса за ранно детско развитие, който мечтаем да разкрием в Пловдив. Помогнете ни да го реализираме като изпратите SMS с текст DMS DETSTVO на номер 17 777 или посетите…

Read More

Две Коледни вълшебства

By | Блог | No Comments

Две деца, лишени от родителска грижа, на които даряваха любовта и вниманието си подкрепяни от нас приемни семейства, получиха най-големия подарък за изминалата вече Коледа. Мария и Динко посрещнаха новата 2021 г. в прегръдките на своите осиновители и вече ще растат с любовта и грижите на мама и тати.   Седемгодишната Мария е едно от отхвърлените от своите родители деца. Ранното си детство прекарва в институция, а от малко повече от година е в уютния дом на приемното семейство Мина и Иван Дерелиеви. И въпреки, че е обградена от грижите и любовта им тя не спира да мечтае за своите истински „мама“ и „тати“. Преди няколко месеца лъч светлина огрява съдбата на Мария, когато прекрасно семейство пожелава да я осинови. Харесаха се още от първите срещи, докато се опознаваха и играеха заедно. С всеки изминал ден Мария все по-нетърпеливо очакваше „усмихнатата жена“ да дойде и да я прегърне. Един ден тази жена я попита дали иска да я заведе в нейния дом, в който я чакат татко и нейните по-големи сестри. В този ден Мария грейна от щастие, отново каза „мамо“ и смело хвана ръката на майка си, за да започне новия си щастлив живот в истинско семейство.   Второто Коледно чудо се случи на Динко. Повече от година приемното семейство на Юлияна Узунова се бори, за да преодолее изоставането в развитието му. Поеха Динко в ръцете си направо от болницата, дадоха му цялата си грижа, любов и топлина и направиха всичко възможно, както казва Юлияна „бъдещите му мама и тати да се радват на здраво и щастливо дете“. И успяха – Динко укрепна физически, доближи се все повече до развитието на своите връстници, стана самостоятелен и уверен във всичко, което прави. С подкрепата, енергичността, професионализма и голямото сърце на приемната майка Юлияна Узунова, осиновителите на Динко, успешно и ефективно контактуваха с детето по Viber в изключително рисковия и сериозен момент на пандемична обстановка в страната. Разговаряха и се забавляваха заедно, харесаха се взаимно и повярваха, че заедно ще бъдат щастливи. Динко посрещна 2021 в своето ново истинско семейство, обграден от любовта и топлината на своите мама и татко.   По Коледа стават чудеса !   През миналата година 7 от децата, за които се грижиха подкрепяните от фондацията 23 приемни семейства, намериха своето ново истинско семейство и вече растат обградени от любовта и топлината на мама и тати. Нашият екип им пожелава безгрижно, здраво и щастливо детство, изпълнено с грижа, топлина и обич!      …

Read More